Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Авторът, който познава Пирандело, както и древногръцките писатели, разказва в тона на молебствието и трагическите хорове... Напомня испанския театър от епохата на Златния век.
Франция, „Льо магазин литерер“
Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъщи на народната поезия.
Чехия, „Нови книге“
Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература.
Швеция, „Фалу Курирен“
Безспорни художествени качества, с които понякога се доближава до „Тихият Дон“ на Шолохов или „Делба“ на Чосич.
Чехия, „Словенске похляди“