Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.
Франция, „Медитеране“
Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.
Германия, „Франкфуртер нойе пресе“
Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир.
Армения, „Советакан грох“
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“