Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Това произведение за съдбата на един народ е валидно за целите Балкани, наравно с „Капитан Михалис“ на Никос Казандзакис.
Франция, „Матрикюл дез Анжес“
Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир.
Армения, „Советакан грох“
Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература.
Швеция, „Фалу Курирен“
Българска хроника а ла Мика Валтари.
Швеция, „Хуфондстадсбладет“