Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите.
Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място.
Швеция, „Афтонбладет“
Епичният роман е почти загинало изкуство – последното голямо произведение от този род беше „Тарас Булба“ на Гогол... Такъв е случаят с тая смела и тържествена книга – романа на Антон Дончев „Време разделно“.
САЩ, „Киркус“
Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.
Германия, „Франкфуртер нойе пресе“
Този роман се превръща в „Песента на Ролан“ за българското мъченичество.
Франция, „Фигаро“