Светът за Антон Дончев

Хърватинът Иво Андрич беше за нас първооткривател на тия балкански теми. Сега към него се присъедини и българинът Антон Дончев.

Австрия, „Ди Цукунфт“

Дончев владее две класически добродетели... Той знае своя Лесинг.

Германия, „Франкфуртер нойе пресе“

Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.

Франция, „Медитеране“

Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на време и място.

Швеция, „Афтонбладет“

» прочети още

За „Време разделно“  »  Светът за „Време разделно“

Днешната българска литература е малко позната в областта на немския говор – затова още по-радостно е да срещнем един български роман, който дълбоко да ни въздейства и едновременно да ни подбужда към размисли.

Формално изобразяването на три столетия стара история е навсякъде реалистично, начинът на изложение е хронологичен и традиционален – книгата удовлетворява една прастара потребност на човека: тя разказва и възвишава. „Това е една стара история, но тя остава вечно нова...“

Радио Виена, „Из книгите“
Австрия

 

Голям, правещ дълбоко впечатление роман от ХVII век за потурчването на Балканите с огън и меч и за раждането на един мит за героична съпротива от мащаба на епоса за крал Артур и рицарите на кръглата маса.

„Обзървър ривю“
Англия

 

Това е документална история за действията на хората и за събития, които без съмнение авторът е проучил задълбочено.

Но той успява да плени нашето внимание и с друго – като живо пресъздава личните отношения между своите герои, разяждани от любов и страст. Чудесно изваян е и суровият пейзаж на планинската област, където се развива действието.

„Морнинг стар“
Англия

 

Родопчаните на Дончев – обикновени селяни, хора на гората и планината, клети и безписмени – се възвисяват, като показват безгранично душевно богатство и безрезервна самоотверженост. Не можеш да не помислиш, че родолюбието е и свещен запас от мъдрост, който се дарява на истинските хора по рождение.

Не си спомням друга книга, която с такава сила, толкова вярно и ярко да разголва насилието...

Прието е да се казва, че най-добрите творби на националното изкуство и литература влизат в общочовешката съкровищница и стават достояние на всеки цивилизован народ. Това явление често се нуждае от известни уговорки. Но в случая с книгата на Антон Дончев уговорки няма. Тя принадлежи на всички народи, които са се борили срещу насилието, имали са мечти за свобода, за самостоятелен и мирен живот.

“Гракан Терт”
проф. д-р Пакрал Улубабян
Армения

 

Дончев владее две класически добродетели. Той разбира добре от единството на време, място и действие и извлича пълните със страст дела на своите герои изцяло от техните характери. Той знае своя Лесинг.

Дончев преодолява по един великолепен начин една великолепна материя.

„Франкфуртер нойе пресе“
Германия

 

Дончев превръща своята прастара и вечно млада приказна тема в метафора.

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“
Германия

 

Авторът ни дава една необикновено пластична картина от миналото на своя народ. Страданията и героизма на неговата нация и безчовечността на чуждите завоевания той описва с ярки, контрастни багри.

До нойе бюхерай“ – Мюнхен
Германия

 

Хората нищо не са научили. Насилие и несправедливост, въпреки целия външен напредък, отново и отново избуяват като бурен...

Стилът на Дончев е динамичен, действието – пълно с напрежение, настроение и тъга.

ДПА – „Дойче пресе агентур“
Германия

 

Посланието на книгата е класическо. Надеждата умира последна – и точно с надеждата за едно по-добро утре умират много от героите й.

„Авги“
Гърция

 

Един голям роман с ключова проблематика за човешката натура, за силата на душата и за връзката между доб­рото и злото.

„Ангелиофорос“
Гърция

 

За книгата на Антон Дончев „Време разделно“ може да се кажат много неща, но преди всичко трябва да се отбележи, че е рядко днес да се намери модерен исторически роман, който да заключава в себе си тази мощ на израза и това дихание на героизъм, както творбата на българския писател. Творба, която възкресява една епоха, един климат, една цивилизация – вече изчезнали. Това е епопея – велика и ужасна, пресъздадена с наистина забележително изкуство, доминирана от няколко незабравими образа, възвишени и в доброто, и в злото, на свой ред превъзхождани от постоянното присъствие на почти одушевената Родопа, великата българска планина.

„Трибуна политика“
Италия

 

Странен, първобитен и пълен с чар е историческият роман „Време разделно“. Ярки герои, любов, драматични избори, сблъсък между жестоките мюсюлмански потисници и бунтовното християнско население, което защитава вяра, традиция и свобода – всичко е описано на фона на изумителните планини, гори и долини.

„Ла воче републикана“
Италия

 

Това е една въздействаща история, изтъкана от насилие и болка. Борбата на двете религии е описана от автора със знание и изкуство и той успява от началото до края да издържи романа в реалистичен психологически стил, който покорява читателя и го прави изцяло съучастник и във вътрешните борби на героите, и в поезията на суровата и недокосната природа, сред която героите се борят, умират или преживяват.

„Нуове перспективе“ – Милано
Италия

 

Трябва да отделим и да подчертаем изключителното умение на автора да оживи пред нас хора, епоха, нрави. Това е познание за движението, една изтънчена поетичност, която не пресеква на петстотинте страници на романа. Това е история в движение. Книга, която не се забравя и за която един ден ще почувстваме необходимостта да я препрочетем.

„Кориере дел тичино“
Италия

 

Като чета великолепното „Време разделно“... Кръвта, жестокостта, зеления мрак на родопските лесове – Дончев не ги описва, той ги усеща изначално, в тяхната същност, физически. Думите в една негова страница се връщат властни и чисти като новородени.

Вярно е, че изкуството на Дончев, далеч от всяка софистична дестилация, представлява щедър извор на истински земни сокове. Но тънко поднесената суровост и варварската непосредственост на това повествование го държат високо над всякакви банални определения. Романът на Дончев в края на краищата е завладяващ кондензат на случки и чувства в тяхното чисто състояние: тук омразата, отмъщението, вярата, любовта имат своя първичен вкус.

„Ресто дел карлино“
Италия

 

Това произведение бележи една нова концепция за романа в България – магическия реализъм. Не става дума за една магическа реалност, създадена от автора, която ние приемаме за действителна... неговият магически реализъм възниква от събитията, които чрез своята значителност променят курса на историята.

Тук се смесват в една жизнена простота действията на хората: овчари, свещеници, войници – с едно тракийско минало и с едно настояще, едновременно българско и турско. И пред тях има само два пътя – борба независимо от цената или асимилация, окончателно откъсване от народа и неговата култура, за да станат чужди, дори врагове на земята, на която живеят. Тези герои – силни, доблестни, честни, плахи, дръзки, амбициозни, са добре описани, различни един от друг, монолитни и многолики в едно и също време.

Хосе Мартинес Матос
Куба

 

... Без съмнение в съвременната българска литература историческият роман на младия писател Антон Дончев представлява ново явление по форма и по съдържание... В този поетичен разказ, в който има нещо от атмосферата на балада за стари, забравени вече събития, авторът излага със силен и точен израз мотивите и основанията както на тези, които са дошли в долината Елинденя с меч в ръка, така и на онези, които не искат да се поддадат на насилието... Дончев е изградил твърде оригинално конструкцията на своето произведение... Това е и разказ за любовта и смъртта – два проблема, които засягат човека, все едно дали е живял през ХVII век, или живее днес.

„Култура“
Полша

 

Историческа интелигентност, осъществена с голям финес: наблюдателност, почти кинематографичното разнообразие на ъглите за представяне на действителността, проекцията на образите на фона на митове и легенди – всичко разкрива един голям талант, подпомогнат от упоритостта и усърдието на превъзходен историк и филолог. Авторът се изравнява и надминава своите учители, като изминава неизходени пътища в българския исторически роман – изостря ъгъла на изследване на дълбочините на човешката душа, придава на детайла значение със стойността на символ, разширява проблемното и философското пространство.

Освен като стилистичен успех романът привлича и с топлия хуманизъм, с който е пропит, с човечната правдивост, с тоталното отхвърляне на войната, на насилието и на трагизма в един свят, в който физическото и моралното потисничество бяха изместили правата и свободата.

Михаил Маджари
Румъния

 

В романа „Време разделно“ няма безстрастно или хладно написани страници, защото той сякаш е пронизан от острия лъч на гнева, който осветява страданията и борбата на българския народ в черните като нощ години на турското владичество.

Антон Дончев е реалист, неговите краски понякога са мрачни и сурови, както го изисква самото време, опи­сано с подробностите на строг свидетел. Навсякъде по страниците на неговия роман диша неутолимата любов към многострадалния народ. И даже в трагичните часове, през гъстите рембрандовски краски, сияе, прониква тази дълбока нежност, тази очарованост от родната земя, от нейните благоухания, реки и лесове, която неразривно съединява реалността на неунищожимата, като вечност, природа с непресъхващата сила на народния дух.

Читателят с неотслабващ интерес се потопява в потока на събитията, в сочния колорит на романа, в живописността, в живота и борбата на българския народ – като узнава, радва се, скърби и се възхищава.

Юрий Бондарев
Русия

 

От безпощадната и безизходна борба, от поривите и упоритостта Антон Дончев е създал епическа проза с невероятна красота.

Стилистичният триумф на автора се крие в умението му да претопи в единна сплав реалистичната и психологично изтънчена форма на съвременния роман с епичес­ката примитивна тъкан на народните песни и приказки. Резултатът е тонално великолепен – страница след страница на действие със странен, величествен ритъм – едно богатство, което може да се сравни с това на Толкин или с музиката на Сибелиус.

Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.

„Ню Йорк таймс“
Гай Давънпорт
САЩ

 

Това произведение – първо преведено в САЩ – носи със себе си една красота, твърде рядка за съвременните романи. Езикът е толкова превъзходен в превод, че човек може само да съжалява, че не е в състояние да го прочете в оригинал.

Макар че действието се развива през ХVII век, то има вечно значение за всички хора. Дали читателят би го избрал като един превъзходен исторически роман, или ще предпочете да разкрие всички изводи за човека и за неговия дълг към човечеството, това е все едно – романът е творба с изключителни достойнства.

„Ню Орлеан стейтсмън“
Сюзън Уелс
САЩ

 

Този роман е едно забележително постижение. Въпреки че действието се развива през 1668 година, „Време разделно“ е извън времето по своето умение, с което извиква в съзнанието ни страната и планината на драмата, по своя сетивен анализ на психологията на човешките подбуди за действие.

„Епичен“ е може би прекалено употребяван термин в речника на критиците, обаче това е единствената дума, способна да изрази стремителния размах и импулсивното въздействие на романа на Дончев.

Това, което романът утвърждава, е запазването на човека като личност и колективно като нация. „Време разделно“ е богат и ценен роман, който победно утвърждава достойнството на човека.

Аз съм уверен, че написаното от Дончев надвишава и преминава всички изкуствени межди, които човек е издигнал сред своите събратя.

„Бестселърз ривю“
Николъс Лопрет
САЩ

 

Романът поразява с авторовото умение да борави с многобройни сложни и пълни с живот характери – включително и на насилниците турци, и то в рамките на едно народно сказание, почти притча, която придобива вечни, несвързани с времето хуманни качества.

„Нюз трибюн“
САЩ

 

В романа на Антон Дончев има твърде много насилие. Въпреки това той е успял да изгради кървавата си балада изключително чувствително. Главните герои на романа – както българите, така и турците – действат накрая противно на черно-бялата рамка, както би могло да се очаква. Въпросът за съхраняването на живота и културата се извисява над задушаващата мъгла на пожарищата, а древните митове за Родопите, най-вече легендата за Орфей, чиято песен все още отеква в сребърните чанове на стадата – успокоява с вечността си. Планините остават.

„Хелзингин Саномат“
Ханну Марттила
Финландия

 

Издаването на тази книга е културен факт с най-висока стойност. Това е чудесно написана история – едновременно реалистична и легендарна. Най-съкровеното послание на Антон Дончев е: толерантност и човечност.

„Вантаан Лаури“
Паули Юусела
Финландия

 

Понякога мълчанието обгръща велики произведения. Познавате ли някой си Антон Дончев? Знаете ли, че съществува един първостепенен български писател, чийто фундаментален роман ни разкрива всички взаимоотношения между османския свят и неговите християнски съседи на Балканите? Отломъци от памет, дълбоки подмолни рани, готови да бъдат съживени от ловките слуги на властта, които не се колебаят пред никакво безчестие. Планината е театър на братоубийствен сблъсък с мощ и жестокост, достойна за великите трагедии.

Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.

„Медитеране“
Тиери Фабр
Франция

 

Отвъд отрязаните глави и героичната любов се разкрива цялата актуалност на фанатизма, който струи от тези покъртителни страници... до епилога, където в една гениална сцена двамата хроникьори се обединяват. Красивата Елица... и много други персонажи прекосяват тази драма толкова живо, толкова правдиво, че остават незабравими.

Величествена, вълшебна, дълбока като времето, родопската гора наблюдава хората, оставени на съдбата си. Дали романистът Антон Дончев е спал под клоните на тази гора, за да чуе разкритията на вековните дървета? Книгата се обръща към съвременността в нейния най-трагичен и най-труден за разбиране аспект – конфликта между религиозния фанатизъм и културната идентичност.

„Ле новьо котидиен“
Роз-Мари Паняр
Франция

 

Един голям български романист, епически разказвач в сърцето на Балканите. Един от онези непознати, които ни убеждават в нашето незнание и ни карат да съжаляваме, че толкова малко познаваме литературите на „малките страни“. Романът на Антон Дончев представлява нов добър случай да се учудим колко много богатства ни липсват. Епичното величие е жанр, окончателно изчезнал от нашите творчески лаборатории. В България, както във всички страни със стари народни традиции, които дори диктатурите не могат да унищожат, историята се превръща в легенда и от това става още по-истинска. Тя ражда епопеята, сякаш това е нейната природа, защото събитията, които припомня, надхвърлят баналните измерения на историческото. С романа препрочитаме истинската история и стигаме до извод, който известна късогледа представа за европейското минало отдавна е причина да отдалечаваме от съзнанието си: ислямът е в сърцето на Европа, той се е вкоренил в него.

Антон Дончев се присъединява към изключителните писатели от Централна Европа, които добре познаваме – албанеца Исмаил Кадаре и босненеца Иво Андрич, лауреат на Нобелова награда. И тримата черпят вдъхновение от една и съща многолика история, която вече нищо – нито дори войните като тая, която, изглежда, свърши, не може да промени. Историята не се разкайва.

„Ла Кроа“
Люсиен Гюсар
Франция

 

Великолепният исторически роман на Антон Дончев за България – последната тайна на Европа. Това не е претупана работа, а добре обмислен и грижливо написан епос, който и като документ на времето, и като трилър не губи своята сила. Дончев е изпълнил тази нелека задача, която е твърде впечатляваща, като се вземе под внимание, че значителна част от разказа е посветена за един пространен, но равностоен химн за природата. Така авторът успява проникновен да достигне до същината на катастрофата.

Величествените диалози на Дончев правят разказа като излят от чугун. Той не затяга примката с един замах, той удължава времето, през което тегне заплахата, той успокоява и ласкае, настъпва и отстъпва. Писателят проявява своето майсторство, като нараства бавно напрежението, за да стигне до кулминацията.

„Преломни времена“ е един превъзходен роман.

„Де Морхен“
Йозеф Пеарс
Холандия

 

Първото издание на тази забележителна творба на българския писател излезе преди осем години. (В Чехословакия романът има две издания на чешки език и издание на словашки език.)

Тук не става дума просто за тази или онази вяра, а за запазване на морални добродетели, за това, което сплотява хората и дава смисъл на живота. Тук става дума за тази човешка същност, която живите трябва да пазят, докато са живи, въпреки че тя понякога се заплаща със смърт.

Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъща на народната поезия. Творбата е модерно възприета и модерно написана пленителна проза, която буди възторг не само с художествено изградения интересен сюжет, но и със своята философска същност, произтичаща от известни исторически факти, но разгледани от съвременен аспект. Романът принадлежи към забележителните произведения на съвременната българска литература.

„Нови книге“
Хана Райнерова
Чехословакия

 

Дори романът да беше само хроника на кървав епизод от разцвета на Отоманската империя, той би бил едно заслужаващо внимание начинание, но не непременно едно произведение на изкуството. Книгата на Дончев обаче безсъмнено е такова произведение на изкуството – авторът умее да разказва, той тъче нишките на случките и възлите на човешките съдби все по-изкусно с хода на разказа, той вплита багрите на природата в човешките дела и стремежи и извиква на бял свят скрити взаимоотношения и съответствия.

„Нойе цюрихер цайтунг“
Швейцария

 

Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература. Той отговаря на две от най-важните условия – напълно е неизвестен в Швеция и е много, много талантлив. Този, който така красиво, поетично и в същото време брутално може да опише усилията на турците да направят българите последователи на правата вяра, на Аллах, не може да бъде обикновен писател.

Разказът на Дончев е изпълнен с поезия – и когато възпява природата, и когато описва хората. Той изобилства с кръв и насилие, а създава впечатление за нещо всекидневно, нещо почти красиво, благодарение на изпълненото с гордост държание на планинските жители при тяхното безпощадно унищожаване. „Време разделно“ е блестящ разказ за героичната борба на един народ за запазване на своята самобитност и вяра.

„Фалу Курирен“
Бенгт Акселсон
Швеция

 

Струва си книгата да се прочете – това е епос за силата на мечтата за мир и разбирателство между хората, разказван понякога с жесток реализъм, но преплетен с остра и очароваща поезия. Това е паметник за хората, които са живели преди три века и са вярвали, борили се и умирали в планините на България.

„Сконска дагбладет“
Г. А.
Швеция

 

Богатството на детайли се използва преди всичко, за да ни покаже страданията на хората и красотата на природата. Този контраст придава на книгата нейното въздействащо, едновременно мрачно и светло звучене.

„Упсала ноа тиднинг“
Кнут Лагруп
Швеция