Светът за Антон Дончев

Това произведение бележи една нова концепция за романа в България – магическия реализъм.

Куба, Хосе Матос

Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.

САЩ, „Ню Йорк таймс“

Антон Дончев се присъединява към изключителните писатели от Централна Европа, които добре познаваме – албанеца Исмаил Кадаре и хърватина Иво Андрич, лауреат на Нобелова награда.

Франция, „Ла Кроа“

Този роман се превръща в Песента на Ролан за българското мъченичество.

Франция, „Фигаро“

» прочети още

Интервюта

» Виж всички

В основата на всичко е човешката психика

Интервю с автора на "Време разделно" Антон Дончев

Надежда Кехайова, в. „Черно море“, 16 декември 1999

- В новия си роман "Странният рицар на свещената книга" описвате богомилите. Какви са те през Вашия поглед?

- Опитвам се да покажа богомилите такива, каквито съм ги видял. Анго Боянов има едно кратко стихотворение, в което се казва, че историята е като луната. Виждаме само едната, осветената от победителите страна. За тъмната част трябва да се пращат експедиции. Т.е. историята почти винаги е обърната към нас с осветената от победителите страна. Самите те са ни оставили малко данни за себе си. И нашият съвременник живее с намека, че те са виновни за това, за онова, за всичко те са виновни.
Богомилите са предвестници на Възраждането. За съжаление първите светлини, които огряват в Средновековна Европа, са от кладите, на които изгарят стотици хора. Богомилското учение от една страна може да се възприеме като християнска секта, от друга - като философско учение, което отговаря на големите въпроси на човешкото битие - що е добро и какво е зло. От трета страна може да се разглежда и като социално явление, като опит за критика на съществуващата история. Практически двата най-висши органа на Католическата църква, които съществуват и до днес, възникват под прякото влияние на богомилството. Единият, за да се бори срещу богомилите, а другият - да посочи техния начин на живот, но като признае главната роля на папата. Без да бъда обвинен в прекалени акценти, мога да кажа, че богомилите са изиграли голяма роля за определяне културния живот на Стария континент през ХII и ХIII в.

- Исконно ли е заложено българите да бъдат еретици?

- Това са предположения, на които нямам основание да отговарям. Народопсихологията, отличието на един народ от друг са област, в която трябва да бъдем изключително внимателни. Подобно на богомилското учение имат почти всички народи. В България то се създава по стечение на различни обстоятелства.
Народът на България влиза в християнството сравнително късно и носи митологическите системи на две цивилизации - славянската и прабългарската, сблъсква се с трагичната практика на една млада църква, която от началото започва да проповядва на език, който не разбира. Кашата, която се забърква в капана, наречен Балкански полуостров, дава уникална възможност за създаване на богомилството.
Думата "еретик" може да има различни значения, стига да се замислим. Но тя показва и едно непокорство на неустановения ред. Защото богомилството провъзгласява принципи, които след това се възприемат от цялата църква. Това учение е проява на здрав човешки разум, посочващ несъответствията между практиката на божиите служители и заветите, на които те служат. Те се отдалечават от правилата, които са заложени от християнското учение.

- "Страшният рицар на свещената книга" спечели награда "Балканика" за м.г. Какво означава за Вас това отличие?

- Всеки писател вероятно вътре в себе си ще признае, че на подобни съревнования, когато могат да избират между него и други автори, изборът ще падне върху неговата глава. Наполеон е казал "Всеки, когато тръгва на война, носи маршалски жезъл, но много малко стават маршали". Не че се изненадах от това, че спечелих наградата, но конкуренцията бе много голяма.
Не си даваме сметка колко е добра българската литература. При номинирането на литературните творби изключително трудно може да се прецени кое е добро и кое - лошо. До голяма степен това е въпрос на вкус. Направи ми впечатление, че наградата бе дадена с единодушие.
Колкото до съдбата на премията "Балканика", тя е като на наградените книги - ако получат световно признание, ще се вдигне и авторитетът на отличието.

- Булевардните романи не заличават ли сериозната съвременна литература?

- Това е изключително сложен въпрос. Възприемането на литературата е творчески процес, за който трябват двама души - творец и писател, и творец и читател. Това е съединение на два полюса. Ако единият от тях не съществува, значи няма литература. Ако пишете гениални произведения и ги държите в чекмеджето, те не са литература. Те стават литература в момента, в който някой ги прочете.
Съвременният читател, попадайки в един друг живот, имайки друга чувствителност, бидейки уморен, понякога дори смазан, започва да се отучва от нуждата да твори. Истинският автор винаги изисква усилието от своя читател да стане съучастник в творчеството, наречено литература. Колкото по-уморен е този читател, толкова повече той започва да търси писано слово, което да е лесно смилаемо. Четенето на истинска литература става по-трудно, изискват се усилия. Това е трагично.

- Какво е решението на проблема?

- Нашето общество е болно. Ами, дайте му антибиотик, за да оздравее. Направете приватизация за една година. Пуснете свободен пазар, въпреки че 90 на сто от индустрията в България е монополна. Пуснете конкуренцията. Бягайте, господа. Но как да бягат, като половината от българския народ е сакат. Неистовото желание всичко да се промени веднага води до пагубност.
Основата на всичко е човешката психика. Всичко ще стане много по-бавно, много по-трагично. Просто трябва да предприемем първата крачка. Както се казва - най-дългото пътешествие започва с една стъпка. Затова уважавам това, което прави "Балканика", защото е първата крачка в правилната посока по един много, много дълъг път.

- Различава ли се последното издание на "Време разделно" от предишните тринайсет?

- Не. Всички са издадени без нито една редакция. Една дума няма пипната.

- Все още ли е време разделно?

- Винаги е било време разделно. И винаги ще бъде - повече или по-малко. А сега, за съжаление, повече, отколкото по-малко.

- Орисия ли е Балканите да са размирна зона?

- Това е букет от народи, граница между три от петте световни цивилизации, които си дават среща на Балканите. Нормално е, когато тези нации се срещат, да има сблъсък. Тук се допират ислямът, фронтът на западната култура, източно-православната религия. Косово бе идеалният пример за това. В момента, в който се сблъскаха християнската религия и ислямът, се намесиха и католиците. И се получи кръговрат. Но работата е там, че в различието се крие възможността за синтеза на една голяма култура.

Академик Антон Дончев: Българският народ не е добре душевно, нуждае се от психиатри

Проблемът за гласоподавателите е трагичен, не напразно е казано, че всеки заслужава управниците си

Весела Веселинова, Аргументи бг, 23 май 2011

Антон Дончев навърши 80 години

В. Плевенски вести, 15 Септември 2010

Антон Дончев: Аз съм на 1000 години

Иван Матанов, в. „Стандарт“, 13 септември 2010

Да се отърсим от вцепенението, призовава авторът на „Време разделно“

Антон Дончев: Без участие на държавата, изкуството и науката са осъдени

Петя Тетевенска, Българска национална телевизия, 13.09.2010 / 09:30

Антон Дончев: Да научим децата да чуват музиката на собствения си език

Десислава Конакчийска, ЗонаBG.info, 13 септември 2010 г.

Антон Дончев: Кракра е жив

Василий Българоубиец е безсилен пред пернишкия болярин

Исак Гозес, в. „Стандарт“, 14 септември 2007

Търся светлина за хората

Даниела Дочева, в. BG СЕВЕР, 25 ноември - 1 декември 2005 г., бр. 47

В основата на всичко е човешката психика

Интервю с автора на "Време разделно" Антон Дончев

Надежда Кехайова, в. „Черно море“, 16 декември 1999