Светът за Антон Дончев

„Веруюто и школите“ на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата.

САЩ, „Бестселърз ривю“

Безспорни художествени качества, с които понякога се доближава до „Тихият Дон“ на Шолохов или „Делба“ на Чосич.

Чехия, „Словенске похляди“

Авторът, който познава Пирандело, както и древногръцките писатели, разказва в тона на молебствието и трагическите хорове... Напомня испанския театър от епохата на Златния век.

Франция, „Льо магазин литерер“

Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.

САЩ, „Ню Йорк таймс“

» прочети още

Интервюта

» Виж всички

Антон Дончев: Да научим децата да чуват музиката на собствения си език

Десислава Конакчийска, ЗонаBG.info, 13 септември 2010 г.

Г-н Дончев, 80 години от гледна точка на човешкия живот са дълъг период, но от гледна точка на вечността, това е един миг.

Има едни псалом, даже единственият псалом на Мойсей и ще Ви кажа точно какво казва за 80-те години. Това е Псалом 89 „Молитва човека Божий Мойсей" 10-ти стих: „Дните на нашия живот са 70 години, а при по-голяма сила 80 години, а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо и ние летим". След като Мойсей е написал това нещо е повел еврейското племе и 40 години ги е водил по пустинята, така че малко изявлението му не отговаря на действителността.

Какво видяхте и къде бяхте Вие през тези 80 години? Какво казахте на света?

Човекът Антон Дончев живееше на този свят, а писателят Антон Дончев се разхождаше с машината на времето из вековете и там прекара много, много повече години от тези 80. Само с един герой като Кракра съм живял с него 100 години. Всичко, което пиша е мое преживяване. Ако взема да си пиша преживяванията, би трябвало да пиша стотици години.

А защо пътувахте с машината на времето?

Защото, ако не отидете там при тези хора, ако не влезете в телата им, ако не влезете в душите им, ако не им облечете дрехите, ако не опитате тяхната храна, ако не спите на земята заедно с тях, никога няма да разберете нито какви са били, нито какво са искали.

А какво видяхте през малкото време, в което живяхте в съвремието?

Като се връщах от тези пътешествия из времето виждах, че светът се движи и се променя по начин, при който ние загубваме владение върху машината. Когато колата започва да се движи с 200-300 км/ч, не вие сте господар на машината, а машината е ваш господар. Толкова бързо се движи човешкият живот, толкова бързо се променя, че хората не успяват да се приспособят и от там нататък идват всичките трагедии, които се случват.

Кои трагедии имате предвид?

Трагедия е това, че ние не се адаптираме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите искания, лутаме се, въртим се. Това е едно колело, като тези, които навремето имаше в цирка - върти се един диск, качвате си и той се върти и се вижда кой може да издържи на диска. Обикновено бързината на диска изхвърля хората навънка. Толкова бързо се върти дискът на нашето време, че 99% от хората ги изхвърля.

Това означава ли, че България е изхвърлена от диска на времето?

Ние сме в едно от лошите положения. При нас липсва чувството за ориентация за това на кое място на диска да застанем. Ние сме народ, който като възможности, като наследство, като земя, като история, като гени има чудесни хора - красиви, умни. Ние не осъществяваме своите възможности. Аз съм го казвал и ще го повторя пред Вас - ние си слагаме летвата на метър, метър и двадесет и всъщност участваме в състезание на бягане с препятствия, а не на висок скок. Висок скок се признава от два метра нагоре. Докато не си сложим летвите на два метра, докато на този великолепен народ не му поставим задачи, които му отговарят на възможностите, тогава ще дойдат резултатите. И на всичкото отгоре, като си обърнем малко главата и погледнем назад към един строй ще видим, че ние с каруца сме давали по-добро постижение за бързина, отколкото сега с автомобил. Не е ли срамота цялата работа?

Така е. Вие бяхте казал, че ние сме народ, създаден от словото. Използваме ли словото и днес, и дали това се вижда в съвременната българска култура?

Българската култура е исторически създадена от словото. Като се обърнете назад и видите по какъв начин сме станали народ, по какъв начин тези съставки на прабългари, славяни, траки, келти, готи, узи, печенеги са създали българската нация и ние си приказваме, и Вие ме разбирате и аз Ви разбирам, се вижда, че нас ние създало словото и словото в момента ни свързва. Но независимо от словото, което ни свързва, нас ни свързва и едно културно наследство, благодарение на което ние претендираме, че сме народ.

Защото в основната дефиниция на народ стои - „общност от хора, които имат общи културни ценности, предавани от поколение на поколение". Народ не се създава от днеска за утре. Зад мене и зад Вас стоят поколения, поколения българи. Хумус се прави, когато листата умират, дърветата умират и се оказва, че всъщност се превръщат в тор на нови градини. Ние си имаме хумуса, имаме си държавата, имаме езика - един фантастичен език. Аз в момента, като говоря с Вас чувам през цялото време музиката на езика ни. Трябва да научим децата да чуват музиката на собствения си език.

Може би има известна загуба на връзката между корена и поколенията?

Не, не се е загубила. Не трябва толкова тежки думи да казваме. На кръстопътя, който съдбата предложи на България преди 20 години ние тръгнахме по лошо направление. По лош тунел тръгнахме. Тръгнахме по тунела, който загърбва културата. Човек и общество се създават от култура. Култура значи отглеждане, значи възпитание, грижа и то главно грижа за духовното. Материалното не може да бъде възприето, ако не мине през духовното. Вие си определяте критериите в кой момент се смятате за богат, в кой момент се смятате за щастлив, м кой момент се смятате за умен. Ние сме слепи, културата са очилата, които съдбата ни дава. Ние си сбъркахме диоптрите.

Интересно сравнение. А Вие богат човек ли сте?

От гледна точка на градския съвет, аз притежавам 43 квадратни метра апартамент, така че не мога да бъда богат. От друга гледна точка съм много богат, защото имам десет хиляди книги и имам приятели, което е още по-важно. Силата на културата е в това, че тя е и тя дава мярката за себе си. Без култура сме за никъде. Без културата няма сантиметри, няма литри. Без маса няма пазар. Ние нямаме мерки на пазара.

Ще се променят ли нещата според Вас?

Да разбира се. Става въпрос за ценности и хората трябва да се споразумеят за ценностите, които предават и за нещата, които трябва да бъдат уважавани. Има една американска писателка Айн Ранд тя има едно страшно обвинително изречение към хората, които се обвиняват за духовни водачи на човечеството в момента и ще го цитирам:

„Вие ни карате да уважаваме всичко, с изключение на добродетелите и да прощаваме всичко, с изключение на величието". Това принизяване на човешката личност, това недоверие в силата на човека, това обръщане на главата, в момента, в който се спомене добродетел, тази липса на признание, че има велики изобщо - пак Ви казвам, че летвата е много ниско.

Агенция КРОСС

Академик Антон Дончев: Българският народ не е добре душевно, нуждае се от психиатри

Проблемът за гласоподавателите е трагичен, не напразно е казано, че всеки заслужава управниците си

Весела Веселинова, Аргументи бг, 23 май 2011

Антон Дончев навърши 80 години

В. Плевенски вести, 15 Септември 2010

Антон Дончев: Аз съм на 1000 години

Иван Матанов, в. „Стандарт“, 13 септември 2010

Да се отърсим от вцепенението, призовава авторът на „Време разделно“

Антон Дончев: Без участие на държавата, изкуството и науката са осъдени

Петя Тетевенска, Българска национална телевизия, 13.09.2010 / 09:30

Антон Дончев: Да научим децата да чуват музиката на собствения си език

Десислава Конакчийска, ЗонаBG.info, 13 септември 2010 г.

Антон Дончев: Кракра е жив

Василий Българоубиец е безсилен пред пернишкия болярин

Исак Гозес, в. „Стандарт“, 14 септември 2007

Търся светлина за хората

Даниела Дочева, в. BG СЕВЕР, 25 ноември - 1 декември 2005 г., бр. 47

В основата на всичко е човешката психика

Интервю с автора на "Време разделно" Антон Дончев

Надежда Кехайова, в. „Черно море“, 16 декември 1999